Димитър Димитров, аниматор: Децата, които играят видеоигри, изграждат усет и естетика, безценни за гейм индустриятa
Димитър Димитров е продуцент, режисьор, художник, аниматор и лектор в ARC Academy. Учил е анимaционна режисура в НАТФИЗ и от дълги години работи във филмовата и гейм индустрия. Той е съосновател на продуцентска компания Metamorfoza за късометражни и среднометражни филми, участвала в над 450 международни кинофестивали. На 30 октомври Димитър Димитров спечели специалната награда на фестивала Cinelibri за режисура на анимационния филм “Седем смъртни гряха”. Димитър разказва за пътя по-който е минал, за вдъхновението си да се развива в няколко сфери на изкуството и за бъдещите млади таланти на гейм индустрията в България.
⭐Ако се чудите от къде да започнете кариерата си и коя програма е най-подходяща за вас, направете теста за професионално ориентиране ? ТУК.
През 2003 година си завършил висшето си образование по анимационна режисура в НАТФИЗ. Какво те вдъхнови да се запишеш точно в тази специалност тогава?
Още от детската градина винаги носех тетрадка и фулмастри навсякъде със себе си. Горе-долу тогава открих и комиксите, чрез списание “ПИФ”. Започнах по цял ден да прерисувам комикси, да измислям и да разказвам истории в различни стилове. Това продължи 7- 8 години и се оказа най-определящо за развитието ми, защото комиксът дава основата на мисленето в кадри, ракурси, композиция, стил, цвят. Също ми даде и предства за писане на сценарий, динамика на действието и диалога. Затова сега предпочитам да рисувам герои, които са част от истории, случва им се нещо, губят или побеждават, както е в анимационните филми, игрите и комиксите. В България тогава най-близък избор до моите интереси беше анимационната режисура в НАТФИЗ.
В какво се изразява за теб разликата в това да правиш анимация за видеоигри и анимация за филмовата индустрия? Можеш ли да кажеш кое от двете харесваш повече и защо?
Когато потънеш дълбоко в творческия процес, виждаш, че той е един и същ, независимо за коя индустрия е насочен крайният резултат. Ако не прехвърлях опита си от филмите в игрите, и обратно, щеше да е невъзможно да се справям с разнообразните си, ежедневни задачи. В определени периоди харесвам повече работата си по авторските филми, но в други периоди игрите ми се виждат доста по-смислени и актуални. Практиката в тези две несъвместими посоки, радикалното авторско кино и комерсиална гейм индустрия поддържа интереса ми към анимацията жив, а желанието ми да се развивам – постоянно.
Кой е най-готиният момент в работата ти в гейм студио?
Най-готиният момент наскоро беше, когато от Apple избраха току-що произведената ни игра Heroes of the Dark, за да рекламират новия си IPhone в целия свят. Беше огромна изненада, защото след три години упорита работа получихме това потвърждение за качествата на играта. Иначе най-готиния момент в студиото всъщност продължава две-три години и е свързан с разработването на нова игра, когато целият творчески и технически потенциал на студиото е активиран, вземат се ежедневни важни решения и условията са почти като в битка. Тогава наистина изпъкват качествата на хората от екипа и е добре да сте заобиколени с опитни, възприемчиви и комбинативни колеги.
Палитрата от професии в разработването на видеоигри и филмовата индустрия е голяма. За един млад талант изборът често се оказва труден. Какво ще посъветваш хората, които имат желание да се развиват в тези сфери?
Бих посъветвал младите таланти първо да намерят своята основна професия, а след това да усвоят възможно най-много от другите професии във визуалните индустрии. Нуждите от специалисти в отделните сфери постоянно се променят, променят се и самите сфери, затова е нужна гъвкавост и възприемчивост, за да останат актуални за дълго време. Трябва да имат и търпение, защото могат да минат няколко години, преди да започнат да се изразяват свободно с компютърните програми. За да станат професионалисти, най-важното е да се научат да приемат отхвърлянето на техните работи като естествена част от процеса на порастването.
Какво е бъдещето на професиите в гейм и филмовата индустрия в България, според теб?
Бъдещето пред артистите, ползващи дигитални инструменти, е безкрайно богато и непредсказуемо интересно, като то вече не може да се ограничи нито с територия, (България), нито дори с реалност, която ще отстъпва все-повече пред виртуални мета-вселени и неизвестни все още въведения, но е известно, че привлекателно съдържание за тях бъдещият артист ще трябва да създава ежедневно. Игрите, интерактивните забавления и филмите в които зрителят ще избира кой актьор ще играе, или дали сам той да изпълни главната роля, ще заемат все по-голям дял от пазара. Не трябва да имаме никакви съмнения в бъдещето на тези индустрии и трябва да инвестираме смело в младите таланти на България*.
*Като казвам млад талант, си представям онези деца, за които казват, че нямат никакви интереси, а единствено играят по цял ден на компютъра и телефона. Всъщност те вече са изградили инстинкти, усет и естетика, безценни за гейм индустрията.
