Животът като проект: Нако Баев за ARC, 3D изкуството и международния успех
Атанас (Нако) Баев (22 год.) е творец в областта на 3D компютърната графика. Работил е за гиганти като Apple, Mastercard, Deloitte, AMIRI. Ръководи екип от 8 артисти за създаването на интерактивната визуална среда за концерта на Гуен Стефани в The Sphere, Лас Вегас. Късометражната му анимация Till This Day е отличена с награди за най-добър млад режисьор, анимация, звуков дизайн и визуални ефекти от фестивалите Independent Shorts Awards и Reale Film Festival. Дигиталният му музей Homecoming Exhibition, финалист в категория Immersive Media на The Rookies, е представен на билборд на Times Square. Нако Баев организира и българското издание на международната инициатива Fight for Kindness, която преминава през София, Пловдив и Бургас и привлича рекордните 760 творби на 600 автори от 75 държави. Завърша ARC Academy през 2021 в програмата Game Development Advanced.
Как започна пътят ти в 3D и визуалното изкуство?
Още като дете бях силно повлиян от естетиката на ранните 2000 години. Всеки път, когато родителите ми ме водеха да пазаруваме, аз отивах директно към секцията с DVD-та и компютрите. Видеоигрите, филмите и дори продуктите тогава ми изглеждаха смели, тематични и истински иновативни. Следователно имах и много играчки от този период, а визуалният език на тази епоха ми остана силно запечатан.
Когато бях на 8-9 години, вкъщи имахме лаптоп и прекарвах часове в това да гледам анимации, да играя flash игри и да следя ревюта на нови и интересни технологии, коли, архитектури и много други. Достъпът до интернет се усещаше като заешка дупка, която всеки ден те отвежда на различно място, и аз нямах търпение да се потопя в това отново и отново.
За дете от малък град в Югоизточна България тази ранна интернет култура беше прозорец към много по-голям свят. Днес осъзнавам, че естетиката и дигиталната култура от онези години са оформили голяма част от това кой съм и ме мотивираха да мисля и мечтая отвъд средата си.
В Тополовград вуйчо ми работеше в местната интернет зала и след училище буквално тичахме натам да играем, докато ни заболяха очите. Counter-Strike 1.6 LAN партита, GTA: San Andreas и Vice City, Half-Life, Serious Sam, Warcraft, Heroes III, Halo, World of Warcraft и още много. Той ми правеше 50% „семейна отстъпка“ и до днес не знам дали той доплащаше остатъка или просто не му пукаше, защото в малък град всички се знаят.
Записвах как играя различни игри и ги качвах във VBOX7. По-късно, като бях на 13-14, започнах да правя анимации в After Effects, с които си персонализирах Steam профила за забавление. Правех го и за приятели, и всъщност оттам нещата тръгнаха по-сериозно.
Като тийнейджър продължих още по-интуитивно и целенасочено. По пътя минах през лични грешки, лоши връзки и предателства, които вместо да ме спрат, ме мотивираха да се задълбоча още повече и да намеря себе си наново. При мен негативният опит ускори значително процеса.
Кой проект до момента е най-близо до теб и защо? Какво научи от него – като артист и като човек?
Най-близкият ми проект съм самият аз. Работя по него още от ранните си години на осъзнатост. Никой реално не те учи как да изградиш устойчив начин на мислене, как да държиш фокус, да избираш рационалното пред моментните емоции, да развиваш самосъзнание и емоционална интелигентност, да си подредиш ценностите и начина, по който възприемаш света. Това е работа, която няма готова рецепта и трябва да си я направиш сам, независимо в каква индустрия си.
В този смисъл аз съм проектът, а всичко останало е резултат от действията ми и от изборите, които правя. Имаш избор дали да изпълниш собствения си проект и дали той ще бъде успешен. Най-важното, което научих, е да приемам грешките като част от процеса, дори когато са болезнени. Няма смисъл да избягваш дискомфорта, защото точно той те движи най-силно и те променя.
Като артист това ме научи на дисциплина и честност към себе си. Да не разчитам само на вдъхновение, а на последователност, ясни принципи и постоянна работа върху мисленето си. Като човек ме научи да нося отговорност за посоката си и да превръщам опита, дори негативния, в гориво. И в крайна сметка, независимо дали си артист или не, всички “правим” нещо от живота си. Някои го наричат изкуство, други не, но според мен няма по-смислен проект от самия живот.
Работил си по проекти със световен мащаб. Какво е най-голямото предизвикателство, когато работиш на това ниво?
Най-голямото предизвикателство почти винаги е комбинация от много стегнати срокове и трудна комуникация. Често реалността е, че голяма част от проектите са подценени финансово, впрегнати и минават през много хора, които гледат на едно и също нещо през различни призми. Получава се ефект на „развален телефон“, в който всеки дърпа към своето, понякога с напълно нереалистични очаквания.
На това ниво има и сериозен проблем с работната етика. При работа с екипи от различни държави, култури и среди, стандартите и начинът на комуникация много се разминават. Това те принуждава да излезеш над личните си реакции и предразсъдъци, да мислиш по-рационално и да се научиш да поставяш граници.
Другото голямо предизвикателство са самите структури. Големите проекти често означават големи йерархии, тежки и бавни работни процеси, много ежедневни срещи и допълнителни задачи, които не винаги са планирани или заплатени, дори когато има ясен договор. В един момент става критично да умееш да казваш „не“, да преценяваш риска и да подбираш с кого работиш.
Парадоксът е, че точно това ти дава най-много опит. Учиш се да комуникираш по-ясно, да защитаваш времето си, да приоритизираш себе си и да разбираш кои партньорства си заслужават. Не всички големи проекти са такива, но когато попаднеш на правилния екип и правилния клиент, веднага го усещаш и тогава всичко си е струвало.
Какво ти даде ARC Academy за развитието ти?
Най-вече ме научи на работа в екип и ми промени гледната точка. В началото бях много уверен, че мога да правя всичко сам и че „знам по-добре“, но с времето осъзнаваш нещо важно: винаги има хора, които са по-силни от теб в неща, които ти не можеш, и това е огромна възможност, ако го приемеш правилно. ARC ме насърчи да съм по-отворен, по-любопитен и по-готов да уча постоянно.
ARC е среда, която ти дава шанс да разбереш какво работи най-добре за теб, стига да си реално ангажиран и да се включваш активно в процеса. Трябва да го приемеш и да работиш по въпроса, защото никой няма да ти даде знанията наготово.
В същото време, колкото повече учиш, толкова по-ясно става колко още има. Това понякога може да засегне мотивацията ти, да те разклати и да забави прогреса, ако не го управляваш правилно.
Докато бях в ARC, работех върху собствена FPS indie horror видеоигра, както и паралелно върху дипломния ни отборен side-scroller adventure проект. Това постоянно ме сблъскваше с реални проблеми, а най-ценното беше, че когато се затруднявах, особено с програмирането и техническата част, можех да се обърна към общността и винаги имаше някой, който да помогне.
В този контекст искам специално да благодаря на Симеон Балабанов за времето, което отделяше да ми помага късно вечер по Discord, извън работно време. Това за мен казва много за хората и културата в ARC Academy и съм истински благодарен за това.
Как според теб образованието влияе върху това един артист да стигне до международна сцена?
Образованието може да ускори пътя ти към международната сцена, но реално всичко опира до това на какво си способен и как го показваш. Най-ценната му част не е дипломата, а средата, която ти дава.
На международно ниво никой не се интересува колко си талантлив или къде си завършил „по принцип“. Важно е дали можеш да доставяш качествена, постоянна работа в срок и да работиш добре в екип.
Образованието те сблъсква с реални процеси и работа с хора, което е огромна част от международната среда. Има повече комуникация и повече отговорност, а задачите минават през много повторения и корекции. Затова ти трябва изградена, стабилна професионална дисциплина, вместо да разчиташ на моментна мотивация или да чакаш вдъхновение. Само това, че си добър артист, не е достатъчно.
С времето започваш да мислиш и по-мащабно, не само в творческата посока, а и към по-практичната, бизнес страна на работата.
И не на последно място, образованието ти дава мрежа от хора. Преподаватели, колеги и бъдещи партньори. Често точно това отваря врати, защото някой те препоръчва или вижда как работиш в реална среда.
Какво означава за теб влизането във Forbes 30 Under 30 – като признание и като отговорност?
За мен е по-скоро медиен знак и форма на публично внимание, отколкото обективна мярка за стойност.
Може да ти даде инерция към следващата цел и да ти напомни, че някой е видял труда, часовете и постоянството зад това, което правиш. Но ако го приемеш погрешно или храниш егото си с него, ефектът може да е обратен.
Честно казано, само по себе си то не променя нищо. Стойността идва от това какво правиш след това. Най-позитивното за мен е, че понякога в целия процес се появяват редките срещи с хора, които наистина носят стойност.
С времето осъзнаваш, че подобни класации често се използват и като инструмент за позициониране. Някои хора влагат много усилия в PR и маркетинг около името си и това им носи видимост, понякога повече от самия им принос.
Когато видиш как работи процесът отвътре, част от стойността неминуемо пада. Истински значимите хора, които реално движат промяна, не винаги са най-шумните и не винаги попадат в такива формати. Въпреки това преживяването си остава полезно, защото ти дава контекст, запознанства и шанс да използваш вниманието умно, ако останеш фокусиран върху работата, а не върху етикета.
Какъв съвет би дал на млади артисти, които тепърва започват пътя си и се чудят дали „това е възможно от България“?
Всичко, за което говорих по-нагоре, съм го започнал и развил от България. Ти си човекът, който си поставя границите. Да, в един момент средата може да ти стане тясна и да усетиш, че възможностите не стигат, но България е много силно място за старт, ако целта ти е нещо по-голямо и международно.
За да стигнеш далеч, тръгваш с малки стъпки и тук това е напълно възможно. Имаш свободата и пространството да експериментираш, да пробваш, да грешиш и да повтаряш, без всичко да е на максимален натиск от първия ден.
Темпото тук се усеща по-бавно и това може да е предимство. Можеш да се насладиш на процеса, без да носиш част от напрежението и проблемите, които са типични за западните държави. Имаш време да рефлектираш и да оцениш по-прости неща, които на много места вече са рядкост. Да, факт е, че сме 20 години назад спрямо други места, но ако го използваш умно, това ти дава време да развиеш собствено мислене и стил, вместо да копираш готови формули.
Не се страхувай от провал. Използвай времето и свободата си тук. Създавай неща, споделяй ги, търси обратна връзка, подобрявай се и продължавай. А когато вече имаш умения и стабилност, излизането към международното става много по-реалистично.
