Ралица Чобанова – студент в програмата “Game Dev Fundamentals”

Днес ще ви запознаем с Ралица, студент на ARC, която има многобройни интереси – от теоретичната физика до странстването из природата . Тя е любителка на видео игрите още от малка, а по-късно открива и творчеството в тях, което я вдъхновява да стане част от Академията. По време на обучението си тя има възможност да работи и да се учи от професионалисти, които й помагат да се изгради като истински артист.

  1. Представи се с няколко изречения. В коя програма учиш в ARC?

Казвам се Ралица, на 24 години съм и скоро завърших Game Dev Fundamentals програмата в ARC Academy. В момента стартирам творческата си кариера като независим concept artist и илюстратор и работя над проект, който предстои да се реализира. Имам бакалавърска степен в научната сфера, която придобих в Англия, но през годините съм се занимавала с различни дейности, които нямат общо нито с университетската ми специалност, нито с рисуването. Уви, може би точно те ме доведоха до творчеството – показаха ми пътища, които не е било писано да извървя.

Освен рисуването изпитвам особен интерес и към теоретичната физика – нещо, което много малко хора знаят за мен. Това бе и причината да запиша научна специалност. Имам слабост към принципите, по които светът ни работи и всичко извън това, което виждат очите ни всеки ден. Живеем в една изключително сложна, но преди всичко елегантна вселена. Реалността и световете, които съдържа тя в себе си, е и едно от най-големите ми вдъхновения.

Заедно с това изпитвам непреодолима любов към странстването – да си на път за мен е синоним на абсолютна цялост и удовлетвореност. От малка родителите ми възпитаха в мен страст към това да се събудиш на различно място от обичайното. Това породи в мен любов към природата и всичко, което тя може да предложи, включително гама от палитри и силуети, които днес намират място в творчеството ми.

2. Какъв е твоя път на развитие и кога се зароди интересът ти към видео игрите?

Може би всеки с по-голям брат знае, че точно те – големите братя, са изначалният източник за интереса към игрите на по-малките членове от семейството… Или поне такъв е случаят при мен.

Брат ми ме научи да играя на игри като World of WarcraftGTANeed for SpeedCS и други, но в гимназията спрях да гледам на тях като игра и започнах да ги виждам като творчество. Днес се възхищавам повече на игри, чиито светове, смисъл и естетика карат възприятието ни за реалност да се пречупи. Примери за това са излязлата през 2012 Journey на Jenova Chen, чийто визуално и музикално изкуство – в унисон със заглавието на играта – пренасят сетивата на пътешествие и те срещат с други играчи в отсъствието на каквато и да е била комуникация. Играта те кара да се чувстваш малък и да се изгубиш с удивление в заобикалящата те среда – най-доближаващото се до дефиницията за immersive gameplay. Други примери са Exo One на Exbleative и по-нестандартната The Beginner’s Guide на фантастичния Davey Wreden. В моите очи Wreden е виртуоз в интерактивните абстрактни игри, които те карат да си задаваш екзистенциални въпроси по един особено приятен начин. Горещо препоръчвам да се види играта от всеки незапознат с нея, дори и да не си пада по игри. Аз бих категоризирала работата на Wreden повече в графата на мета изкуството и преди всичко – като провокация.

Гореспоменатите заглавия ме карат и в личното си творчество да се старая да сглобявам ярка представа за атмосфера и да предавам определен вид настроение чрез вариации от цветове и игра със светлина. Носталгията не само към миналото, но и към това което никога не е било също играе голяма роля като концепция при мен – нещо, което намирам и в игрите, които ме вдъхновяват. Обичам изображения, които създават чувство за нещо познато, но и такива, които те карат да се чувстваш неспокойно. Затова и често прибягвам до cyberpunk и дистопична тематика. Провокиращо е, а изкуството според мен е хубаво да прави имено това. Как ще го разчетем вече зависи от нашия поглед.

 3.Разкажи ни повече към какво си се ориентирала в (гейм или някоя друга) индустрия?

Ориентацията за мен е динамично понятие, тъй като насочеността ми към дадена сфера се променя в съответствие с това как се променям като човек (а това се случва често). След завършването ми в ARC се ориентирах повече към илюстрация, от колкото към концептуално изкуство. Въпреки това, последното винаги ще остане възможност за развитие. След завладяващото встъпление в 3D моделирането предоставено от Борислав Богданов и останалите от Snapshot Games, мога да кажа, че и 3D-то има интересни елементи, които пораждат любопитство у мен. Има много опции и все още обмислям посоката на пътя си, в което се крие и красотата на кариерното начало – сякаш някой е поставил редица блюда на масата пред мен и имам пълната свобода да опитам от всичко.

4. Как Академията промени възгледите ти?

Преди ARC не бях особено наясно какви са ми възможностите и как се случват нещата в индустрията. Да не говорим за терминологията, която се използва – сякаш попаднах в друга вселена. Академията до голяма степен ми отвори очите за това какво да очаквам и какво е необходимо да дам от себе си, за да получа ключ към портите на ‘артистичния рай’. На кратко казано продадох душата си… шегувам се, разбира се. По-скоро я подарих с най-голямо удоволствие.

Научих се да гледам на изкуството си с критика, която не е смазваща; да разбера, че повече от това да чакам вдъхновението да ме осени, е важно да знам как да го създам сама.

Това много ми напомня на казаното от писателят Андрю Соломон, което гласи, че „Смисълът не се търси, той се създава.“ Научих се и да работя със стоманено търпение и че е важно да завърша проект, а не да го направя перфектен. Антоний Христов често ни казваше, че имаме 1000 грозни рисунки в себе си и колкото по-бързо ги изкараме, толкова по-скоро ще започнем да създаваме красота. Не бих могла да го кажа по-добре. ARC ме научи, че чиракът трябва да продължи да се развива и без бдителния надзор на майстора.

 5. Кои са най-големите предизвикателства, пред които те изправи академията?

Най-голямото предизвикателство за мен е, че искам да съм единствения работник в цялата фабрика (смее се). Искам да правя всичко сама, всяка стъпка от процеса да е в мои ръце – нещо, което не съществува в тази индустрия като понятие или е изключително рядко. В ARC трябваше да се сблъсквам и съобразявам с чужди виждания, както и да се науча да изразявам своите идеи. Това са все важни неща, които ще ми помогнат да се реализирам много по-лесно и без които най-вероятно щяха да ми бъдат затворени много врати. За пръв път имах възможност да работя с други артисти и професионалисти, което макар и на моменти да вдъхваше у мен съмнение за собствените ми умения, ме изгради като артист и ми помогна да създам трайни връзки с чудесни хора, които и до днес считам за близки приятели и съмишленици по пътя към game и филмовата индустрия.

 6.Какъв е твоя начин да учиш? (практически насочена ли си или обичаш теорията).

Смятам, че не трябва да си позволявам мисълта да убива порива за действие – в този ред на мисли, практиката е най-добрият учител за мен. Въпреки това, като човек, който непрекъснато търси баланса в живота си смятам, че и от двете има нужда – и мисъл, и действие. Може би дозата трябва да се нагажда спрямо личните нужди. Много хора намират теорията за скучна, но ако практиката ти дава желанието и енергията, то теорията ти дава сечивата. А аз лично не съм чувала за добър занаятчия, който да няма правилните инструменти под ръка.