Иван Спасов – студент в Game Dev Fundamentals

Иван Спасов е един от примерите, че ако следваш мечтите си от малък, един ден ще ги постигнеш! Завършил наскоро програмата Game Dev Fundamentals, той е вече част от екипа на Snapshot games като 3D артист, но пътят му на развитие започва далеч от гейм индустрията.

1. Представи се с няколко изречен ия. Разкажи ни с какво се занимаваш в момента, хобита, работа. В коя програма учиш в ARC?

Здравейте! Казвам се Иван Спасов, на 30г и наскоро завърших Game Dev Fundamentals програмата на ARC Academy. В момента полагам началото на творческия си път като част от страхотния екип на Snapshot Games, където се занимавам с 3D Art. Преди да започна приключението си в Snapshot, работих в света на кеча (Pro Wrestling) и бойните спортове (Boxing, MMA,..) където също заемах творческа позиция, макар и с по-различна насоченост. И точно в тази линия на мисли – бойните спортове, комиксите и най-вече видео игрите са трите ми основни източници на вдъхновение.

Обожавам fantasy игри – заглавия като Diablo, Fable и Dark Souls са оставили много траен отпечатък в съзнанието ми. Имам афинитет и към SciFi заглавия, като Mass Effect, Unreal 2: The Awakening, Dead Space и други. Любимата ми игра (част от любимата ми поредица) до ден днешен е Metal Gear Solid: Peace Walker.

Много голям фен съм на комиксите на 2000 AD и особено Judge Dredd, а също така и на почти всички творби на Garth Ennis.

А що се отнася до бойните спортове, за мен Pro Wrestling-a е създал едни от най-силните и запомнящи се образи в Entertainment индустрията. Undertaker, Kane, Hulk Hogan, Jake “The Snake” Roberts, Scott Steiner и много други се отличават от всичко, което човек може да види по телевизията.

2. Какъв е твоя път на развитие и кога се зароди интересът ти към видео игрите?

Интересът ми към видео игрите се зароди на много ранна възраст. Родителите ми бяха купили една вече култова конзола в България – Terminator, която е китайски bootleg на популярния NES. На нея изиграх някои от най-любимите ми игри. Batman Returns, чийто 8-bit soundtrack си пускам и до днес, The Flintstones: The Rescue of Dino & Hoppy и много други подобни заглавия.

Голямото ми потапяне в света на игрите дойде през 2002-ра, когато баща ми донесе вкъщи първия ни компютър. Беше един Compaq, който дори нямаше CD ROM Drive и му бяхме добавили външен. Тогава получих и един много ценен подарък, който пазя и до днес – първото ми списание PC Mania. Беше посветено на Beta-та на WarCraft III и си спомням с какво възхищение разгъвах и разглеждах всяка страница. В този момент разбрах, че това е един свят, в който искам да се потопя дълбоко. 18 години по-късно, все още съм потопен във видео игрите и все още изпитвам онова детско щастие, което съм изпитвал през вече далечната 2002-ра година и се надявам никога да не си отива.

Що се отнася до пътя ми на развитие – мога да кажа, че е бил криволичещ, разнообразен и интересен, но винаги с една ясна цел. А именно – желанието ми да създавам и изработвам неща. Още от дете много обичах да създавам всевъзможни предмети и джаджи. Изработвах свои играчки от всевъзможни материали. Дърво, картон, чаркове от излишни предмети – общо взето, каквото ми попадне. С напредването на технологиите открих, че мога да правя много по-задълбочени и интересни неща. Започнах да правя собствени карти и нива с инструменти, като WarCraft III Map Editor и UnrealEditor (още преди Unreal Engine да стане общодостъпен). С течение на времето започнах да се занимавам с 3D. Нещата ставаха все по-сериозни и започнах да проявявам все повече амбиции към продуктите си. Едно нещо, което се открояваше беше, че липсата на подготовка в областта на изкуствата ми пречи да изразя и създам това, което искам. Така тръгнах по учители, курсове и накрая се озовах в ARC Academy.

В ARC започнах да навръзвам нещата и да движа уменията си напред. Напътствията и знанията, които получих от Борислав Богданов и останалите колеги от Snapshot Games, а също така съветите, дадени ми от Христо Савов и Антоний Христов ми помогнаха да разбера точно в коя посока да тръгна и какво ми трябва, че да стигна до където искам.

3. Разкажи ни повече към какво си се ориентирал и дали академията промени възгледите ти.

Определено съм се ориентирал към гейм индустрията. Искам да създавам 3D Character-и, 3D Prop-ове и оръжия за видео игри. Искам да са убедителни. Искам всеки един обект, който създавам да може сам да разкаже своята история, а като бъде поставен в играта – да помогне за това да се разкаже историята на света, в който съществува.

ARC Academy оформи погледа ми към индустрията и към творчеството в game development-a, като разгърна завесите зад работния процес на всяка една позиция в дадено студио – Concept Artist, 2D Artist, 3D Artist. Добих представа за това какво се изисква от даден човек, че да може да се впише в колектива, с който заедно ще изработват един чисто нов свят от нищото. Свят, който ще има свой живот и своя идентичност. Това е начинание, което изисква отборно мислене, синхрон между хората и обща визия за всичко, което трябва да се случи, че звездите да се наредят.

4.  Кои са най-големите предизвикателства, пред които те изправи академията?

Академията ме накара да се замисля много сериозно над способността си да генерирам идеи, да представям и защитавам идеите си, а също така да мога да изпълня собствената си идея от концепция до продукт.

Видях къде имам пропуски в процеса. Забелязах къде съм склонен да се самозалъгвам, че дадено нещо е “готово” или е време да премина на следваща фаза. С помощта на преподавателите започнах да откривам тези моменти бързо и се преборих със себе си. Вече мога да надграждам над тези слаби позиции и да движа работата си към едно по-добро качество.

С течение на времето съм сигурен, че ще откривам и други пробойни, но с наученото – ще мога да ги запълвам по-бързо и по-ефективно.

5. Какъв е твоя начин да учиш? 

Обичам практиката и директното прилагане на това, което изучавам. Според мен количеството е много важно, че да се достигне до качеството. Въпреки това, просто количество не е достатъчно. Трябва баланс – в натрупването на това количество трябва да има стремеж за подобряване на качеството.

Ако трябва да направя даден character, бих седнал и бих направил няколко листа с чисто обучителни скици. Лица, анатомия, дрехи – неща, които вече съществуват. Бих изучавал снимки. Бих си отделил необходимото време, че да мога методично да опозная това, което ще изграждам. После бих скицирал дизайна си с много thumbnail-и. Колкото се може повече, толкова по-добре. Бих се стремял към това всеки следващ thumbnail да има нещо по-добро от предишния. Не е нужно всичко да е по-добро, но поне едно нещо трябва да показва прогрес в качеството.

Ако на някакъв етап ми трябва да прегледам tutorial или лекция, първо бих я изгледал много внимателно. После бих се помъчил да я приложа, но в контекста на това, което правя. Ако ми трябва да изгледам лекция за моделиране на дрехи и лекцията демонстрира как се правят дънки, бих се опитал да приложа техниката над кожения панталон, който ми трябва за моя character и да донапасна резултата по референции. Ако видя, че нещата не се получават, чак тогава бих проследил tutorial-a едно към едно. След това бих пробвал наученото над това, което ми трябва. Но ще имам едно на ум – имам проблем със съответното нещо и ще заделя време да упражня наученото колкото се може по-скоро.