Красимира Манашфи – студент в програмата “Game Dev Advanced”

Краси е от хората, които следват детските си мечти – а нейната е да бъде творец. Не вярва на убежденията и стереотипите, че художникът къща не храни и затова иска да стане аниматор или 3D артист. Академията и лекциите по концептуално рисуване изцяло променят мирогледа на Краси за изкуството, но и я вдъхновяват още повече да продължава да рисува и да не се отказва от това да превърне удоволствието от творенето в професия. 

1. Представи се с няколко изречения. 

Привет, казвам се Красимира Манашфи. В свободното си време рисувам картини дигитално, стени и търся моето място в компания, която ще ми даде поле на изява и развитие. Преминах програмата Game Dev Advanced в ARC Academy.

2. Какъв е твоя път на развитие и кога се зароди интересът ти към видео игрите?

Рисувам откакто се помня. Това е моята страст. Дълго време вярвах на убежденията и стериотипа – “Художник къща не храни.” Миналата година във Фейсбук видях публикация за конкурс за стипендии от ARC Academy. Разгледах сайта, философията и мисията на академията. Запалих се веднага и реших да си пробвам късмета. За моя радост, късметът почти никога не ме е предавал. Получих стипендия за програмата и така всичко започна. Не съм маниак на видео игрите, но силно оценявам труда и усилията на хората в тази индустрия. Обожавам изкуството във всичките му форми и откривам себе си в него. Това за мен е достатъчна причина да искам да се развивам по-дълбоко в сферата.

3. Разкажи ни повече към какво си се ориентирала?

Честно да си кажа, имам една детска мечта – тя е свързана с филмовата индустрия. Обожавам анимационните филми. Дисни ми е луната, но не бих се възпротивила и да съм сред зведите. Просто човек вътрешно усеща накъде го води сърцето. Много ми се иска да работя като 3D артист или аниматор. Имам интерес и към двете професии, за мен те са животът в тази сфера.

4. Как Академията промени възгледите ти?

Академията ми показа, че никога не е късно и има ли някой желание – то всичко е възможно. Когато влязох в академията смятах себе си за човек, който рисува добре. След втората лекция на Христо Чуков и Еди Бенун, осъзнах, че имам още много да се развивам. Тези двама лектори преобърнаха виждането ми за рисуването. Видях как за 10 минути от едни прости драсканици се показа феноменална картина.

Тогава разбрах, че имам адски много да уча, но че определено не бих се отказала от това. Просто защото не си представям по-хубав начин да превърна удоволствието в работа.

5. Кои са най-големите предизвикателства, пред които те изправи академията?

Най-трудно ми беше това да бъда всичко. В първите няколко месеца от програмата работихме върху игра, бяхме по отбори и всеки правеше всичко. Тогава за първи път се сблъсках със пет или шест различни задачи, които трябваше да изпълнявам. Най-забавното беше, че без тях нямаше игра и трябваше да ги науча. Хората, които работят с програми за рисуване, ефекти, моделиране и анимация – сигурна съм, че биха си припомнили трудностите в началото, когато подхванеш един нов софтуер. На мен ми се наложи да се сблъскам с много трудности. 

Така се започна една каша в главата, но с всеки ден нещата ставаха все по-лесни и по-интересни. Най-якото беше, когато завършиш нещо, погледнеш го, пресметнеш колко часове ти е отнело да го направиш и защото си артист или егоцентрик се почва “И ей тук само да пипна нещо, и това само да оправя, а това съм го забравила”, хвърляш поне още 2 часа само уж за забравени неща. След това идва и удовлетворението. А то те изпълва изцяло.

6. Какъв е твоя начин да учиш? 

Тук няма две мнения – ПРАКТИК на 100%. Обичам да пипна, да видя, да чуя. Всичко друго за мен е празни думи. Имам си една моя философия за това – “Не е важно знанието, а въображението, защото знанието е временно и можеш да го намериш, но въображението е искрата в човешкото тяло, която е довело до това настояще.” Това, което не всеки умее е да действа, да иска и да прави това, за което е създаден. Прекрасно е, когато едни мисли се визуализират пред теб чрез изкуството. То е вечно и ни заобикаля. Затова действайте и не чакайте момента, а го създайте.