Върбинка Славова – студент в Game Dev Fundamentals
Как ARC задържа младите българи в страната? Върбинка има планове да учи в чужбина, докато не открива академията и започва обучението си в нея. Сега тя е повече от сигурна, че правилното за нея място за развитие е тук в България. Учейки се на отговорност и самостоятелност, Върбинка прилага наученото от академията в своите задачи за училище и както другите студенти в ARC – тя обожава да рисува!
- Представи се с няколко изречения. Разкажи ни с какво се занимаваш в момента, хобита, любими животни/храна, разни такива неща. В коя програма учиш в ARC?
Аз съм Върбинка, на 18 години от Пловдив и съм част от Game Dev Fundamentals програмата. В момента съм в 12 клас и се боря със създаването на анимиран short film, поставен ми като училищна задача, в която с много кеф се опитвам да прилагам неща, научени в ARC. Възползвам се от ситуацията сега, за да се посвещавам на рисуване, колкото мога повече, опитвам се и да обогатявам общата си култура с всякакви интересни факти. Любими ми неща са котката ми Маца, всичко синьооо, както напоследък и готвенето.
- Защо избра да се запишеш в програмата?
Точно в момента, преди разбера за ARC бях решена, че за мен няма вариант да остана в страната след гимназията, просто защото нямаше нито една опция, която удоволетворяваше интересите ми. Първоначално, четейки в сайта на ARC, всичко ми звучеше почти твърде хубаво, за да е истина, но все пак реших да се пробвам, тъй като и самото задание от конкурса за стипендия, на който попаднах ми се стори изключително интригуващо. Мисленето ми се промени радикално и съм много щастлива, че вече мога смело да кажа, че имам възможността да избера да остана в България и да съм сигурна, че не правя компромис откъм качеството на образованието, което ще получа.
- На какви уроци те учи ARC?
ARC ме научи на самостоятелност и отговорност, до голяма степен бих казала дори, че пораснах с ARC, получих реалистична представа за “света на големите”. Показано ми беше, че съм на прав път с целите, които си поставям, видях нужни за постигането им инструменти не само в техническия аспект, а и под формата на нагласа и мислене. ARC успяваше да ме мотивира и зарежда, дори и дистанционно, когато нямах възможност да присъствам на лекциите и ме караше да искам да се развивам и да обичам рисуването с всяка секунда повече и повече.
- Опиши как минава една от твоите любими лекции!
Не мога да избера любима между Life drawing и Visual Development, защото обичам и двете, но ще разкажа за класовете по Life drawing, тъй като на тях присъствах повече. Класовете преминават предимно в рисуване, като понякога Билиана – нашата преподавателка, ни изненадваше с нестандартни и забавни twists на заданията ни. В общия случай започваме с кратки пози по 30/45 секунди и постепенно стигаме до няколко минутни. Имаме модели, които експлоатираме с понякога странни и трудни пози, но те никога не се оплакват, а се смеят заедно с нас.
- Наскоро преминахме към онлайн обучение. Какво мислиш за него? Смяташ ли, че в бъдеще обучението ще е изцяло онлайн?
Смятам, че онлайн обучението е най – оптималният вариант засега и вярвам, че ще е и добро допълнение към традиционното провеждане на лекциите за в бъдеще, но не мисля, че би могло да го замени напълно поне за някои от класовете, които изискват базата на място.
- Какви са състудентите ти и как протича работата с тях?
Състудентите ми са много готини, винаги с настроение и жажда да научат нещо ново. Всички са изключително отзивчиви и мотивирани млади хора с амбиции. Радвам се много, че имах късмета да съм точно в тяхната група.
