Нако Баев – alumni в ARC Academy и създател на късометражния филм Till This Day
Нако Баев е alumni на ARC Academy. Поканихме го да разкаже за късометражия филм, който е разработил изцяло в Unreal Engine – Till This Day. Филмът печели редица международни награди, а Нако продължава да работи усилено и да изследва способностите на 3D като средство за дизайн и лично изразяване.
Разкажи ни за себе си – откъде си, с какво се занимаваш, от какво се интересуваш, какви са твоите хобита?
Роден съм и живея в Пловдив, но съм израснал в малко градче под името Тополовград. Специализирам в компютърни графики като осветление, разработка на визуализации в реално време и дизайн с напредничаво мислене. Създавам естетични и високо качествени визуализации/рендъри на продукти, автомобили, реалистични сцени/светове и т.н. Разработвам игри и кратки филми с помощта на Unreal Engine, а освен това се занимавам професионално с графичен дизайн и фотография. Винаги съм се интересувал от най-скорошните технологии, джаджи и иновации. Имам огромен интерес към NFT сферата и мисля, че има голям потенциал в нея. Това е огромен тласък за нас артистите и нашата независимост.
Живеем в свят, където всичко е достъпно до нас и можем да извлечем всякаква информация с части от секундата. Защо да не се възползваме от това? Но, всичко хубаво си идва и с минусите. Може да е претоварващо да поемаме огромна доза от информация всеки ден. В такъв случай е добре за нас да си дадем пауза и да излезем навън из природата. Като говорим за природа едно от нещата, които обичам да правя в свободното си време, е да избягам далече в природата и да снимам всеки един детайл, който ми хване окото. Да изследвам нови пътеки и предизвикателства. Харесвам да чета за човешката психология и бизнеса около света. Също така от време на време се опитвам да миксирам електро хаус музика, но не ми се получава особено, ще поработим върху това хаха.
Разкажи ни за своя филм Till This Day – откъде ти дойде идеята за него, как и за колко време го реализира?
Till This Day е трилър/мистерия за мъж, преследван от миналото си. Той се връща в град, в който се е случил инцидент, при който е загинал брат му. Героят се изправя пред миналото си, но не всичко е такова, каквото изглежда.
Един ден попаднах в YouTube на real time short film, направен изцяло в Unreal Engine. Бях толкова възхитен, че го гледах няколко пъти последователно. Тогава ми хрумна идеята – защо и аз да не направя свой собствен кратък филм. Седнах и за 2 седмици измислих целия story concept, script, camera shots, characters и time management. Направих си собствен pipeline, по който да се водя. Обожавам атмосферните сцени, запълнени с мъгла и мистерия. Исках да направя нещо оригинално по себе си, което беше трудна цел. Исках да смеся история от реалния живот и моя фантазия. Проучвах видеоиграта Silent Hill, която много ми допадна като чувство, атмосфера и загадъчност.
Попаднах на информация, че самият град Silent Hill е базиран на реалния град Сентралия, Пенсилвания. По истинска случка бедствието в Централия е пожар във въглищния пласт, който възпламенял в лабиринта от изоставени въглищни мини под града. Тогава се задълбочих и намерих повече информация за действителния пожар във въгледобивната мина и идеята веднага ми светна в главата. Имах перфектната концепция за история, съчетана от няколко реални и лично създадени истории.
Исках да опитам нещо ново с изключителните технологии, които Unreal Engine ни представя. Ето къде идва вълнуващата част – постигнах такива резултати, използвайки версията UE 4. 27 не само за production цели, но и за по-бърз работен процес. Използвах най-новата plugin на NVIDIA за RayTracing in real-time – RTX GLOBAL ILLUMMINATION (RTXGI), за да осигуря възможно най-точното осветление. Motion Capture-ът беше много ограничен, така че трябваше да внимавам с поведението на героя предвид обстоятелствата, но използвах MOCAP Online, който върши невероятна работа за по-бюджетни проекти като моя. Лицевите анимации и изражения са направени с помощта на METAHUMAN Creator от Epic Games, заснети от моя iPhone. Целият процес продължи в рамките на 4-5 месеца. Като цяло наистина вярвам, че рендирането в реално време ще играе огромна роля във филмопроизводството в близко бъдеще и затова съм тук – за да бъда част от това приключение.
Повече за историята:
Историята разказва за мъж, който е работил във въглищните мини в Централия, щата Пенсилвания. При инцидент избухва пожар. Той работи там заедно с брат си, който изчезва в мините, когато се появява пожарът. Много години след това той решава да се върне в този призрачен град, защото продължава да има спомени и халюцинации за инцидента. Връща се, за да намери брат си. Инцидентът е базиран на истинска история. Пожарът в мина “Сентралия” е пожар във въглищен пласт, който гори под община Сентралия, Пенсилвания, САЩ, поне от 27 май 1962 г.. Когато се завръща, той преживява видения и халюцинации за брат си. Той губи съзнание и се озовава дълбоко в горящите мини, когато изпада в паника и започва да бяга. След това се озовава в контролната зала, където се обработват въглищата. Той се скита наоколо, където вижда за последен път изгубения си брат и тогава късометражният филм приключва. В самия край разбираме, че човекът никога не е имал брат. Всичко беше в главата му.
Въпреки че повечето халюцинации, за които се съобщава при първичните психотични разстройства, са слухови, те могат да бъдат и зрителни, обонятелни, тактилни или вкусови. Визуални халюцинации се съобщават при 16%-72% от пациентите с шизофрения и шизоафективно разстройство. В деня на катастрофата той е отключил това зверско разстройство в натрупването на стрес и емоционални житейски събития като следното. Физически, генетични, психологически и екологични фактори могат да увеличат вероятността човек да развие това състояние, дори токсичните изпарения от пожара в мината могат да предизвикат психотичен епизод. Причината зад усмивката му в края – разбирате, че през цялото време около него не е имало никой. Брат му, виденията му – всичко това е в главата му. Той е полудял до степен, в която въображението му се превръща в реалност. А усмивката му в края е намек, че той не е психически стабилен, така че публиката да получи по-добра представа за финала и че цялата история е илюзия, създадена от болното му съзнание. Всичко би могло да пасне идеално за финал, затова оставих малко мистериозен щрих в края, за да може публиката сама да си направи изводите. Така че каквото и да си представите, че ще се случи накрая, точно това ще се случи накрая. Краят е отдаден на вашето въображение. Какъв е краят на вашата история?
Филмът е участвал на международни фестивали и е спечелил награди – какви са те?
– Platinum Best Young Filmmaker, Best Animated Short, Best Sound Design и една Silver за Best VFX
– Short Independent Awards – Los Angeles където спечели 4 награди
– Reale Film Festival Milan, където спечели Best VFXMotion Design Awards
– Video Of The Day – Филмът беше събрал над 200 000 гледания от различни платформи из интернет.
По какъв начин обучението ти в ARC Academy ти помогна за развитието ти като 3D Artist?
Имам голямо уважение към преподавателите в ARC Academy. Те ме запознаха с гейм индустрията и как работи тя. Научиха ме на работа с екип, търпение и постоянство. С тяхната помощ си изградих навика да бъда по-постоянен, уверен и креативен с работата ми, както и разни методи и трикове в дадени софтуери. Ако следвате кариера в Rendering сферата и търсите как да подобрите уменията и предимствата си, то Симеон Балабанов от ARC Academy е човекът за вас! Имах шанса да работя с уникалния ни екип “Second Term Productions” от ARC Academy, с който разработихме Action-adventure side-scroller демо играта “Caim”. Заслужава да хвърлите едно око или директно да я изтеглите, както бих направил аз!
Какво ти предстои след успеха на филма Till Тhis Day? Работиш ли по нови проекти? Как си представяш професионалното си развитие занапред?
Продължавам професионално да се развивам в кариерата си, както и като човек в ежедневието си. Фокусът ми е прост – да не спирам. Стремя се непрекъснато да разширявам практиката си чрез експериментални проекти, както и чрез партньорство с марки, агенции и дизайнери, за да изследвам способностите на 3D като средство за дизайн и лично изразяване. Да създавам/предизвиквам чувства чрез работата ми на глобален мащаб. Sky’s the limit. Работя върху NFT проекти, които се надявам да са достъпни до вас съвсем скоро, както и върху комерсиални проекти от клиенти и интересни лични проекти. Честно казано с радост бих събрал екип, който разработва и развива видеоигри. Нямам търпение да сложа ръцете си върху някоя бъдеща игра!
